Изложбата ще продължи до 7 май


Ваня Правчанска извади от архива си снимки на своя велик приятел

Софиянци, които тези дни минаваха през градинката пред "Кристал", с любопитство разглеждаха снимки на необичайна изложба. Аранжираните фотографии и документи са с един основен герой в тях - оперния ас Борис Христов. Те са поредната проява в чест на неговия 100-годишен юбилей. Годините в надписите са различни, а ролите са от сцени по целия свят, където е пял великият бас. Непоказвани снимки от детските години на певеца се допълват от факсимилета на писма като това, в което се съобщава за отпуснатата му от цар Борис III стипендия за обучение в Италия от 1942-ра. Тук са и кръщелното свидетелство и студентската му книжка заедно с малко известни визии от участията на хора на Софийската опера и балет в записа на "Борис Годунов" в Париж през 1962-ра. Представена е и програмата, която Софийската опера и балет посвещава на юбилея на прочутия българин със снимки от спектаклите по този повод. Сред тях се открояват предстоящите на 27, 28 и 29 юни премиери на "Борис Годунов" пред храм-паметника "Свети Александър Невски" и повторното изпълнение на тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунга" от 23-29 юли със световноизвестния диригент Кадзуши Оно. Пламен Карталов е режисьор на двете постановки.

Голямата заслуга за тази прекрасна изложба е на Ваня Правчанска-Иванова, лична приятелка на певеца и автор на една от книгите за него. Много от снимките са от нейния архив.

Фотоси разказват и за гостуването през 1970-а на операта в Неапол с "Борис Годунов", а Христов е в главната роля. Непосредствено до тях е изложено благодарственото писмо до баса от диригента Асен Найденов по този повод.

Ваня Правчанска е била дългогодишна хористка в Софийската опера. В томчето "Срещи с Борис Христов" тя описва този много характерен за маестрото случай: "...Финал. Вулканичното напрежение на сцената "прескача" рампата, "плисва" към безмълвната зала, приковава умовете и сърцата на хората от първия до последния ред. След падането на завесата възторгът на публиката беше неудържима стихия. Безкрайно развълнувани, целият състав и Борис Христов сред нас, непрестанно излизахме напред, за да се покланяме на неаполитанците, отправящи спонтанни, френетични и дълго нестихващи овации. И оркестърът на "Сан Карло", дирижиран от Асен Найденов, едва сега почувствал с пълна сила с нищо несравнимия Софийски ансамбъл, също беше изпаднал в захлас, докато залата се тресеше от викове: "Браво, брависимо, българи!" За последния, 20-и бис, завесата не се вдигна. Сценичните работници в този късен час или по-право утринен (2 след полунощ) вече гонеха някъде из улиците на Неапол последните автобуси и дежурни таксита. Тогава... тогава се случи най-невероятното: Борис Христов грабна с яката си десница единия край на тежката завеса и с царствен, богатирски жест я отметна, а с другата "загреба" хора и солистите. И изведнъж целият състав се озова на авансцената... Публиката мигом онемя! Такова нещо тя никога не беше виждала! Екна нов залп от овации. Величав, в тежките си царствени одежди, видимо развълнуван, Борис Христов се поклони дълбоко на публиката, а после обърна към нас сияещо лице и със задавен от вълнение глас повтаряше: "Вие, скъпи мои, създадохте това велико тържество! Вие, родни мои българи, съединихте, сляхте чувствата ни. Чрез вас се пресъздадох. Вам принадлежи този стихиен триумф! За чест на нашата родина!" Само миг пауза и... гръмна спонтанно поздравът на отечеството: "Родна песен нас навек ни свързва!". Публиката, неимоверно развълнувана през целия спектакъл, още веднъж притихна изумена пред този нечуван "финал" на операта... Това бе наистина безпримерен триумф на родното ни певческо изкуство. Това бе прекрасен завършек на тази незабравима вечер!".

Изложбата е сред събитията в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за културна столица на Европа през 2019 година.