SIMON BOCCANEGRA

Opera in Prologue and three acts by Giuseppe Verdi

Libretto – Francesco Piave and Arrigo Boito

Characters:

In the Prologue:

Simon Boccanegra, a Corsair, employed by the Republic of Genoa – baritone

Jacopo Fiesco, a Genoese nobleman – bass

Paolo Albiani – baritone

Pietro, a Plebeian – baritone

Sailors, people, Fiesco’s court

In the opera:

Simon Boccanegra, First Doge of Genoa – baritone

Maria Boccanegra, his daughter, under the name Amelia Grimaldi – soprano

Jacopo Fiesco, under the name Andrea – bass

Gabriele Adorno, a Genoese nobleman – tenor

Paolo Albiani, the Doge’s favourite courtier – baritone

Pietro – baritone

Captain of the Crossbowmen – tenor

Amelia’s maid – soprano

Sailors, soldiers, people, senators, the Doge’s court

Prologue

Paolo Albiani and his ally Pietro discus the corsair Simon Boccanegra’s candidature for the post of Doge. Boccanegra has agreed to take part in the elections, because Albiani had given him a hint that if he would have success, the aristocrat Fiesco would for sure give him his daughter’s hand. When Boccanegra has gone, Paolo tells Pietro in details about the love affair of Boccanegra with Maria Fiesco. The young lovers have a child, but even this didn’t persuade the furious Fiesco to bless their relation. He has locked his daughter away in the palace.

Pietro has rallied many citizens to support Simon. Meanwhile, in Fiesco’s palace Maria has just died. The hurt father laments over his destiny and swears vengeance on Boccanegra, who has destroyed his happy family. Simon gathers courage and goes asking his beloved woman. Fiesco doesn’t tell him that she has perished. The proud aristocrat wants to take away by himself his granddaughter, but Simon tells him that she has vanished. Having understood about Maria’s fate, the young man throws himself over her lifeless body and mourns on their happiness not yet lived. In this moment the people are rejoicing – Simon Boccanegra is the new Doge.

Act I

25 years later.

[The Doge has exiled many of his political opponents and confiscated their property. Among them is also Jacopo Fiesco, who has been living in Grimaldi’s palace under the name Andrea. He is using his cover to connect with other of Boccanegra's enemies and plot the overthrow of the Doge.

The Grimaldis have adopted an orphaned child, who they have found in a convent. The girl has no parents and has been living in the palace under the name Amelia Grimaldi. The sons of the family have been exiled and their own daughter has died. They hope that Amelia would be their heir, but nobody suspects that she is in fact Maria, Boccanegra’s daughter, who was named after her dead mother. Amelia is now a young woman.]

…

Amelia is awaiting her lover, Gabriele Adorno. The young girl suspects him of taking part in the plot against the Doge. She is very troubled and when he arrives, she warns him of the dangers, hoping that this would make him abandon his plans. Both lovers understand that the Doge is coming. Amelia, fearing that the Doge will force her to marry Paolo, now his counsellor, urges Gabriele to ask her guardian Andrea (in reality, Fiesco) for permission for them to marry.

At their conversation Fiesco wants Gabriele to take part in the plot against the Doge, but also reveals to him that Amelia is not a Grimaldi, but adopted by the family. Gabriele loves the young girl and does not care about her origin. The young man is ready for anything and accepts Andrea’s proposal.

Boccanegra enters. He tells Amelia that he has pardoned her exiled brothers and they will soon come back home. Amelia is seized with anxiety and impulsively shares with the man that she is in love, but not with Paolo and their marriage would make her unhappy. Boccanegra is still suffering for his beloved and the account of the young girl reminds him of his pains. He has no desire to force Amelia into a marriage against her will. Already calmer, in the conversation she confesses that she was not Grimaldi’s own daughter. The girl keeps a souvenir of her mother – a picture in a locket. Simon is struck, when he sees the picture of the woman. The Doge realizes that in front of him stands his long-lost daughter. They both are overcome with joy. Soon after Amelia has come back into the palace, Paolo arrives to find out, if everything is arranged for the upcoming marriage, but Simon tells him that the marriage will not take place. Furious, Paolo plans to kidnap Amelia.

…

The Doge has gathered his counsellors to convince them to make peace with Venice. He is interrupted by the sounds of a mob calling for revenge. Paolo suspects that his kidnapping plot has failed. The Doge prevents anyone leaving the council chamber and orders the doors to be thrown open. A crowd bursts in, chasing Gabriele. He confesses to have killed Lorenzino, a plebeian, who had tried to kidnap Amelia, claiming to have done so at the order of a high-ranking official. Gabriele incorrectly guesses the official was Boccanegra and is about to attack him, when Amelia rushes in and stops him. She describes her abduction and escape. Before she is able to identify her kidnapper, fighting breaks out once more. Boccanegra establishes an order Gabriele to be arrested for the night and calms down the crowd. The Doge has realized that Paolo is responsible for the events and for this reason he charges him to find out the culprit.

Act II

Paolo has arrested Fiesco. Determined to kill Boccanegra, Paolo pours a slow-acting poison into the Doge’s water and tries to convince Fiesco to give Boccanegra the mixture in return for his freedom. Fiesco refuses. To fulfil his monstrous act, Paolo decides to lie to Gabriele that Amelia would marry the Doge. The counsellor hopes that Gabriele will murder Boccanegra in his rage. The young man takes very hard what Paolo told him. When Amelia enters Simon’s apartments, Gabriele’s suspicions seem to confirm and he angrily accuses her of infidelity. She does not stop to repeat that she loves only him, but cannot reveal her secret, because her beloved’s family were killed by an order of Boccanegra.

Seized with jealousy, Gabriele has hidden himself, when Boccanegra enters. Amelia confesses to her father that she is in love with his enemy. In the first moment Boccanegra is angry, but he reflects quickly and tells his daughter that if the young nobleman changes his ways for a coup, he will pardon him. He asks Amelia to leave, and then takes a drink of the poison, which Paolo has placed on the table. Gabriele appears with a dagger in his hand and is about to kill Boccanegra. Amelia rushes in to save the Doge and then Boccanegra wakes and reveals the truth – Amelia is his daughter. Gabriele begs for forgiveness. Outside are heard noises – Paolo has stirred up a revolution against the Doge. Gabriele promises to fight for Boccanegra, who has given his blessing to the young lovers.

Act III

The uprising against the Doge has been put down, and Paolo has been condemned to death. The Doge’s men have released Fiesco from prison. On his way to the scaffold, Paolo boasts to Fiesco that he has poisoned Boccanegra. Fiesco is shocked. He confronts Boccanegra, who is now recognizing him. Simon confesses before his old enemy that Amelia is his granddaughter. Fiesco feels great remorse and tells Boccanegra about the poison. Gabriele and Amelia, newly married, arrive to find the two men reconciled. Boccanegra tells Amelia that Fiesco is her grandfather and, before he dies, names his daughter’s husband for his successor. The crowd mourns the death of the Doge.

В пролога:

Симон Боканегра, корсар на служба в република Генуа — баритон

Якопо Фиеско, благородник от Генуа — бас

Паоло Албиани — баритон

Пиетро, плебей — баритон

Моряци, народ, прислужници на Фиеско

В операта:

Симон Боканегра, първият дож на Генуа — баритон

Мария Боканегра, негова дъщеря, под името Амелия Грималди — сопран

Якопо Фиеско, под името Андреа — бас

Габриеле Адорно, благородник от Генуа — тенор

Паоло Албиани, приближен на дожа — баритон

Пиетро — баритон

Капитан на стрелците — тенор

Прислужница на Амелия — сопран

Моряци, войници, народ, сенатори, придворни на дожа.

Пролог

Паоло Албиани и неговият съюзник Пиетро обсъждат кандидатурата за поста на дож на корсаря Симон Боканегра. Боканегра се е съгласил да участва в изборите, защото Албиани му е намекнал, че ако пожъне успех, аристократът Фиеско със сигурност ще му даде ръката на дъщеря си. Когато Боканегра си отива, Паоло подробно разказва на Пиетро за любовната афера на Боканегра с Мария Фиеско. Младите влюбени имат дете, но дори това не е склонило яростния Фиеско да благослови връзката им. Той е заключил дъщеря си в двореца.

Пиетро е събрал много граждани, които да подкрепят Симон. Междувременно в двореца на Фиеско Мария е починала. Нараненият баща оплаква съдбата си и се зарича да отмъсти на Боканегра, който е разрушил щастливото му семейство. Симон събира смелост и отива да поиска любимата си за жена. Фиеско не му казва, че тя е мъртва. Гордият аристократ иска да вземе при себе си своята внучка, но Симон му казва, че детето е изчезнало. Разбрал за съдбата на Мария, младият мъж се хвърля над безжизненото ѝ тяло и оплаква неизживяното им щастие. В този момент народът ликува – Симон Боканегра е новият дож.

Първо действие

25 години по-късно.

Дожът е изгонил много от политическите си опоненти и е конфискувал собствеността им. Сред тях е и Якопо Фиеско, който живее в двореца на Грималди, под името Андреа. Той използва прикритието си, за да се свърже с други врагове на Боканегра и да направи заговор за свалянето на дожа.

Грималди са осиновили сираче, което са намерили в манастир. Момичето няма родители и живее в двореца под името Амелия Грималди. Синовете на семейството са изгонени, а собствената им дъщеря е починала. Те се надяват, че Амелия ще ги наследи, но никой не подозира, че всъщност тя е Мария, дъщерята на Симон Боканегра. Амелия сега е млада жена.

…

Амелия чака своя възлюбен Габриеле Адорно. Момичето има подозрения, че нейният любим участва в заговор срещу дожа. Тя е силно притеснена и когато той идва се опитва да го предупреди за опасностите, надявайки се, че това ще го откаже от плановете му. Двамата влюбени разбират, че Боканегра пристига. Амелия се страхува, че дожът ще я принуди да се омъжи за Паоло, който е станал негов съветник. Тя настоява Габриеле да поиска от своя попечител Андреа (в действителност, от Фиеско) да им даде разрешение да се венчаят.

При разговора им Фиеско иска Габриеле да участва в заговора срещу дожа, но също така му разкрива, че Амелия не е Грималди, а е осиновена от семейството. Габриеле обича младата девойка и не го е грижа какъв е произходът ѝ. Младият мъж е готов на всичко и приема предложението на Андреа.

Боканегра влиза. Той съобщава на Амелия, че е простил на нейните братя в изгнание и те скоро ще се върнат у дома. Амелия е обзета от тревоги и импулсивно споделя с мъжа, че е влюбена, но не в Паоло, и бракът с него ще я направи нещастна. Боканегра все още страда за своята любима и разказът на младото момиче му напомня за неговите страдания. Той не иска да я принуждава да сключи брак против волята си. Вече по-спокойна, в разговора тя му признава, че не е родна дъщеря на Грималди. Момичето пази спомен от майка си – портрета й в медальон. Симон е поразен, когато вижда образа на жената. Дожът осъзнава, че пред него стои отдавна изгубената му дъщеря. Двамата са изпълнени с щастие. Малко след като Амелия се връща в двореца, Паоло пристига, за да разбере дали всичко с предстоящата сватба е уредено, но Симон му казва, че бракът няма да се състои. Яростен, Паоло планира да отвлече Амелия.

…

Дожът е събрал своите съветници, за да ги убеди да сключат мир с Венеция. Той е прекъснат от виковете на тълпата, призоваваща за отмъщение. Паоло подозира, че неговият заговор за отвличане е провален. Дожът не позволява на никого да напуска залата и заповядва да бъдат отворени вратите. Влиза тълпа, която преследва Габриеле. Той признава, че е убил Лоренцино, плебей, който е опитал да отвлече Амелия, твърдейки, че е сторил това по заповед на високопоставен служител. Габриеле неправилно предполага, че служителят е Боканегра и се кани да го нападне, когато Амелия се втурва и го спира. Тя описва отвличането и бягството си. Преди да е в състояние да разпознае похитителя си, отново се разразява борба. Боканегра дава заповед Габриеле да бъде арестуван за нощта и успокоява тълпата. Дожът е разбрал, че Паоло е отговорен за събитията и по тази причина поверява на него да открие виновника.

Второ действие

Паоло е арестувал Фиеско. Решен да убие Боканегра, Паоло излива бавнодействаща отрова във водата на дожа и опитва да убеди Фиеско да даде сместа на Симон в замяна на свободата си. Фиеско отказва. За да извърши чудовищното дело, Паоло решава да излъже Габриеле, че Амелия ще се омъжи за дожа. Съветникът се надява, че Габриеле ще убие Боканегра в гнева си. Младият мъж приема казаното от Паоло много тежко. Когато Амелия влиза в апартамента на Симон, подозренията на Габриеле сякаш се потвърждават и той яростно я обвинява в изневяра. Тя не спира да му повтаря, че обича само него, но не може да разкрие тайната си, защото семейството на любимия ѝ е било убито по заповед на Боканегра.

Обзет от ревност, Габриеле се е скрил когато влиза Боканегра. Амелия признава на баща си, че е влюбена в неговия враг. В първия момент Боканегра се разгневява, но бързо размисля и казва на дъщеря си, че ако младият благородник се откаже от намеренията си за преврат, ще го помилва. Излизайки от стаята, той отпива от отровата, която Паоло е оставил на масата. Габриеле се появява с кинжал в ръката и се готви да убие Боканегра. Амелия се втурва да спаси дожа и тогава Боканегра разкрива истината – Амелия е негова дъщеря. Габриеле моли за прошка. Отвън се чува силен шум. Паоло е вдигнал бунт срещу дожа. Габриеле обещава да се бие на страната на Боканегра, който е дал благословията си на младите влюбени.

Трето действие

Въстанието срещу дожа е потушено, а Паоло е осъден на смърт. Хората на Боканегра са освободили Фиеско от затвора. По пътя към ешафода, Паоло се хвали пред Фиеско, че е отровил Боканегра. Фиеско е шокиран. Той се изправя срещу Боканегра, който го разпознава. Симон признава пред стария си враг, че Амелия е неговата внучка. Фиеско изпитва силни угризения и казва на Боканегра за отровата. Габриеле и Амелия тъкмо са се венчали и намират двамата мъже помирени. Боканегра казва на Амелия, че Фиеско е дядо ѝ, и преди да умре определя съпруга на дъщеря си за свой наследник. Тълпата оплаква смъртта на дожа.