Пендачанска е родена в София в семейство на известни български музиканти. Започва да свири на пиано на 5-годишна възраст и завършва Националното музикално училище с пиано и пеене. Неин вокален педагог е майка й – международно признатия сопран Валери Попова.
Пендачанска дебютира на 17-годишна възраст, а на 19 печели конкурса „Антонио Дворжак”, Международния вокален конкурс в Билбао и Певческия конкурс на Южноафриканския университет UNISA в Претория. Тя е на 19, когато дебютира като Лучия ди Ламермур в Билбао. След това тя е Кралицата на нощта (Кейптаун), Офелия (Монте Карло, Виена), Лучия (Торино, Триест), Джилда (Welsh National Opera, Монте Карло), последвани от Травиата (Триест, Хамбург, Франкфурт), Есклармонд (Торино), Паризина (Уексфорд, Лугано Italian Swiss Radio).
През сезоните 1997-2009 г-жа Пендачанска се изявява като Елизабета в Роберто Деверьо (Торино, Неапол), Ермионе (Санта Фе), Дона Анна (Лозана, Хюстън, Лисабон, Прага), Адина (Пезаро), Дона Елвира (Вашингтон), Чужденката (Катания), Вителия (Санта Фе), Сестра Анджелика (Лука), Луиза Милер на Верди и Лукреция Контарини от Двамата Фоскари (Неапол), Семирамида на Росини в парижкия Theatre des Champs-Elysées, Ермионе и Дамата от езерото в Ню Йорк, Мадам Кортезе (Пътуване в Реймс) в Bruxelles La Monnaie, Фиорила (Турчинът в Италия) в München Baerische Staatsoper и Berlin Staatsoper Unter den Linden, Луиза Милер на Верди в Deutsche Oper Berlin, както и Дона Елвира на Моцарт (Дон Жуан) в парижкия Theatre des Champs-Elysées, Opéra National de Lyon, Баден Баден, Вителия (Милосърдието на Тит) в Teatro Real de Madrid, Копенхаген и Opéra National de Lyon, Елетра (Индоменей) в Bruxelles La Monnaie.
От 2003 г-жа Пендачанска си сътрудничи активно с Рене Якобс както на оперната сцена, така и на концертния подиум. На европейски турнета с Фрайбургския бароков оркестър, дирижиран от Рене Якобс, тя пее Вителия (Милосърдието на Тит), Дона Елвира (Дон Жуан), Елетра (Индоменей), Фиордилиджи (Така правят всички), Арминда (Мнимата градинарка), Алчина (Орландо Паладино) в брюкселския Palais des Beaux-Arts, Cologne Philharmonie, парижкия Theatre des Champs-Elysées, Berlin Konzerthaus, Paris Salle Pleyel, Edinburgh International Festival, Teatro Real de Madrid и т.н.
Тези успешни турнета са последвани от международно признати звукозаписи за Harmonia Mundi. Милосърдието на Тит (2006) печели две номинации Grammy за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Дон Жуан (2007) става Избор на редактора на Gramophone, Индоменей (2009) – Диамант на Opera Magazine, Агрипина (2011) – Музикални награди на BBC 2012 – победител в рубриката Награда за опера.
Дискографията на г-жа Пендачанска включва също така Жизнь за царя на Глинка (Антонида) за Sony, Камбани на Рахманинов за Decca, Паризина от Доницети за Dynamics, Юли Цезар на Сарторио за ORF – Diapason Découverte, Сесостри на Тераделас за RCOC Records – Избор на редактора на Gramophone, както и два рецитала с арии.
Нейното изпълнение на Елизабета (Роберто Деверьо), Лукреция Контарини (Двамата Фоскари), Дона Елвира (Дон Жуан), Алчина (Орландо Паладино) и в Малка тържествена меса са на разположение на DVD.
Ораториалният репертоар на г-жа Пендачанска включва измежду други Реквием на Верди, Стабат матер на Росини, Малка тържествена меса, Цар Давид на Хонегер и т.н., които тя изпълнява с оркестри като Gewandhaus Leipzig, The Israel Philharmonic Orchestra, Philadelphia Orchestra, L’Orchestra del Maggio Musicale Fiorentino, L’Orchestra dell’ Academia Nazionale di Santa Cecilia, Orchestra Sinfonica Nazionale della RAI, Российский национальный оркестр. Г-жа Пендачанска си сътрудничи също и с някои първокласни инструментални ансамбли като Фрайбургския бароков оркестър, Akademie für Alte Musik, Concerto Köln, Ensemble Matheus, Complesso Barocco.
Работила е с диригенти като Рикардо Шайи, Мун-Вун Чунг, Шарл Дютуа, Адам Фишер, Елиаху Инбал, Хесус Лопес-Кобос, Нело Санти, Бруно Бартолети, Карло Рици, Маурицио Бенини, Бруно Кампанела, Айвър Болтън, Даниел Орен, Владимир Спиваков Spiakov, Рене Якобс, Владимир Юровски.
Върхови моменти от последния сезон включват Мария Стюард (Елизабета) – Торонто и Мюнхен, Агрипина – Berlin Staatsoper, Мнимата градинарка (Арминда) – Theater an der Wien, Палячи (Неда) – Wiener Staatsoper, Сицилиански вечерни (Елена) – Napoli San Carlo, Руслан и Людмила (Горислава) – Большой театр, Москва, Телемах (Цирцея) – Theater an der Wien.
От май 2012 г. г-жа Пендачанска използва артистичния псевдоним Алекс Пенда.
Някои от бъдещите й ангажименти включват дебют в ролята на Саломе – St. Gallen Theater, Малка тържествена меса – Бад Кисинген, звукозапис на Семирамида за Naxos, Мария Стюард (Елизабета) – Вашингтон и Москва, Мнимата градинарка (Арминда) – Berlin Staatsoper, Вителия – Bruxelles La Monnaie, Дона Елвира – Баден Баден.