Това са уникални спектакли, създадени преди повече от 100 години. Удивителното е, че и до днес продължават да са актуални. Със същите костюми, декори и хореография, създадени за оригиналните им премиери в Париж през 1910-1912 г. Дълго време те не са показвани в Русия, защото Фокин и Дягилев и всички участници в Руските сезони са останали да живеят зад граница. Поради тази причина те не са включвани в репертоара на Мариинския театър до 1993 г.

Тези спектакли по право принадлежат на Русия, защото са създадени от руски артисти, художници и хореографи, но са направени за французите, поради което те ги възприемат като свои. Премиерата им е била в Париж и когато съм там, ми казват, че това са техни спектакли. И тъй като са видели бял свят първо на Запад, мнозина считат, че това са западни постановки. След революцията, когато Дягилев и всички руски артисти – и Павлова, и Карсавина, и Стравински, Бенуа и Бакст останали в чужбина, е било политически неправилно да им се прави реклама в Русия. Фокин умира в Ню Йорк през 1942 г., Нижински умира във Франция, Стравински умира в САЩ и е погребан в Италия, Карсавина и Павлова са погребани в Лондон. В съветско време отношението към живеещите в чужбина не е било особено добро. Канят Стравински, но това е извънредно събитие, неговата музика не е така популярна в Съветския съюз по онова време. Не че е липсвала напълно или е била недостъпна, но е сложена в графа „второстепенни произведения“ и съответно не е популяризирана както останалите.

През 1992 г. реших да възстановя тези спектакли. С намерението да се поровя за първоизточници посетих библиотеката „Луначарски“. Оказа се, че през 1957 г. синът на Михаил Фокин, Виталий, е изпратил в Русия два грамадни сандъка със записки на баща му, които постъпват в тази библиотека. Сред тях има разпечатки и рисунки на позите от „Жар-птица“, както и на отделните връзки в постановката. Бях първият, който е виждал това от годината на пристигането му в Москва. Никой до този момент дори не подозираше за съществуването на този огромен архив. За възстановяването на двата спектакъла много ми помогна и внучката на Михаил Фокин, Изабел, с която се запознах в Ню Йорк. Преди това моят баща, Марис, се е познавал с Виталий Фокин. Той пренася в Ню Йорк „Видението на розата“, а синът, самият той балетен артист, до края на живота си се занимава с предаване на наследството на баща си.

Спектаклите „Петрушка“, „Жар-птица“ и „Шехеразада“ възстановихме в Център „Дягилев“ в Москва, а премиерата беше в Санкт Петербург, през януари 1993 г., след това ги показахме и в московския Болшой театър. Първото им представяне направихме в Мариинския театър, обожаван от Фокин, любим и на Дягилев. Цялата творческа интелигенция е била по онова време в Санкт Петербург. Не просто възстановихме трите балета, а и заснехме филм в студията „Мосфилм“, в който музиката изпълнява оркестърът на Болшой театър. Сценографията и костюмите са изработени в същия театър. През 2003 г. компанията „Юнивърсъл“ издаде този запис на DVD. Тя обединява лейбълите „Дека“, „Дойче Грамофон“ и „Филипс“. „Дека“ включи това издание сред приоритетните си продукти и бяхме рекламирани едновременно с най-новите видеозаписи на Павароти и Бочели. Този проект озаглавих „Завръщането на Жар-птица“, имайки предвид че в продължение на близо 80 години тя бе летяла по целия свят, преди да се появи на сцената на Мариинския театър. Именно поклоните от тази премиера се виждат на фона на финалните надписи на издадения запис. Когато изпратих DVD със записите в „Юнивърсъл“, получих кратък мейл от директора на отдела на компанията, който отговаря по тези въпроси: „Много Ви благодаря! Това е вечен продукт!“ Тоест, това е продукт на историята на изкуството на ХХ век, който може да бъде гледан днес, утре, след 20 или след 100 години. За мен лично това е най-големият комплимент, който съм получавал.

Тези спектакли са поставяни в Дрезден, Рим, Марсилия, Минск, Рига, Тбилиси, Флоренция. Отначало поставяхме заедно „Шехеразада“ и „Жар-птица“, по-късно ги комбинирахме с „Петрушка“. София е деветият град извън Русия, в който поставяме двата шедьовъра на Стравински. Декорът и костюмите в тази постановка са изключителни. Вашите ателиета направиха буквално невъзможното, за да постигнат това. С Нежни работим заедно от 1992 г., той е изключителен художник. Имаме отличен съвместен опит и много постановки зад гърба си. Той направи отлична разстановка по ескизите – размери, материал, цвят. Всички, които работят с ескизите, са на мнение, че такова качество на разработката на материалите те не са виждали. Много съм щастлив, че балетната ви трупа работи с такъв ентусиазъм, независимо от старинната хореография. Тя е на повече от 100 години, но удивителното е, че след Нижински и Карсавина в тези спектакли Петрушка е игран от Нуреев, Баришников, Василиев – това са топ артисти, които са искали да се докоснат до нещо, правено някога от Фокин и Дягилев по музиката на Стравински и след Нижински. Всеки от тези артисти е смятал за щастие да участва в тези спектакли.

Като цяло аз възстанових 12 балета от репертоара на Дягилев. Освен споменатите три, сред тях са „Половецки танци“, „Шопениана“, „Видението на розата“, „Павилионът на Армида“, „Синият бог“, „Следобедът на един фавн“. Това е наследството на Дягилев, Фокин, потресаващите декори на Бакст за „Синият Бог“, „Тамара“ – балет по музика на Балакирев, създаден от Фокин за Тамара Карсавина.

Зрителите, които дойдат на премиерата на „Петрушка“ и „Жар птица“, веднага ще се потопят в атмосферата на Руските сезони в Париж. Много е говорено за тях, но е трудно да се разберат като феномен. Те се състоят в Париж от 1909 до 1929 г., до смъртта на Дягилев, с прекъсване от 1914-1916 заради Първата световна война. Хората, които ще посетят спектаклите, ще разберат, че те са били създадени преди повече от 100 години. И сега те се гледат с интерес. Колко трябва да са изпреварили времето, за да са актуални след толкова много години! С малки изключения постановките трудно издържат изпитанието на времето. Играят се 5-10 години, много рядко по-дълго. Докато спектаклите на Дягилев са играни през цялото време от създаването си до днес. Той е вървял срещу течението, борил се е с тези тенденции, които са преобладавали в изкуството по онова време. Създал е нещо ново. Това, което аз правя, е, че връщам в Русия онова, което й принадлежи по право. Много пътуваме и показваме тези спектакли из цялата страна. „Шехеразада“ я открих в Бостън, „Жар-птица“ – в Париж и в Ню Йорк. Във всички тези спектакли винаги не ми достига руският колорит. Чужденците ги играят по американски или по френски. Винаги ми е било обидно, че руснаци не ги танцуват.

„Петрушка“ и „Жар-птица“ са много подходящи и за най-младата публика. Възрастните ги гледат като нещо, което принадлежи към Руските сезони в Париж, а децата ги възприемат като приказки. Затова много бих искал публиката да дойде с децата си в залата. Дадох тези спектакли в детския музикален театър на Наталия Сац, който има своя балетна и оперна трупа и оркестър и зала с 1700 места. Всеки месец те представят „Жар-птица“, „Петрушка“, „Шехеразада“ или „Половецки танци“. Възстанових и операта-балет „Златното петле“, също постановка на Фокин. През 1914 г. тя е показана в „Гранд опера“ в Париж с декор и костюми на Наталия Гончарова. Не можете да си представите с какъв интерес децата гледат тази творба! Не им е скучно, защото слушат опера, гледат балет, а цялото е една приказка. Гледат Бенуа, Головин, костюмите на Бакст, хореографията на Фокин, музиката на Стравински. Да я слушаш в концертната зала не е лесно, но в тези спектакли децата я възприемат като кино-приказка. Изглежда ми приказно това, което ще се случи на сцената на Софийската опера с двете заглавия!

От личен опит мога да кажа, че в Мариинския театър тези спектакли се представят вече 23 сезона. Предстоят гастроли в Баден Баден, където вече са играни, но публиката ги иска отново и отново. В тези спектакли танцьорите се превръщат в истински артисти. Понякога е по-лесно да се изтанцува „Лебедово езеро“, отколкото „Жар-птица“.

За първи път дойдох в Софийската опера през 1987 г, за да играя на премиерата на „Лешникотрошачката“ с постановчик Юрий Григорович. Много обичам София и България. Като православен християнин съм обикалял по манастири в Гърция и в България. Показвали сме „Петрушка“ в Руския културен център. Първото нещо, което направих след пристигането си и този път, бе да посетя катедралата „Св. Ал. Невски“ и храмовете наоколо. Всеки път идвам тук с огромно удоволствие и съм щастлив. София ми напомня отчасти за стара Рига, отчасти за Виена, Париж. Удивителен град, който е съхранил много неща, свързани с историята. Много обичам да го посещавам.